Татяна погледна съпруга си, очаквайки поне една единствена дума от него.
Той мълчеше.
Тогава забеляза, че масата е празна.
На нея имаше само електрическа кана, четири чаши и една купена торта в прозрачна пластмасова кутия. Това беше първият знак. Михаил вече седеше на дивана без яке, вглъбен в телефона си. За миг вдигна поглед, кимна ѝ, но не стана.
Това беше вторият знак.
— Свали палтото си и влизай — извика Галина Петровна от кухнята.
— Ще пием чай.
Татяна остави палтото си и събу обувките си. Беше свикнала с тези месечни посещения: събота, обяд, безкрайни разговори за дреболии и после връщане у дома. Но днес всичко изглеждаше различно.
— Миша, защо масата не е подредена? — попита тихо тя, сядайки до него.
— Мама каза, че ще пием само чай — отговори той.
— Иска да поговори с нас.
В този момент влезе Артьом — по-малкият брат на Михаил, с широка усмивка, разкопчана риза и скъп парфюм. Прегърна Татяна, потупа брат си по рамото и седна срещу тях.
— Таня, изглеждаш прекрасно — каза весело.
— Буквално сияеш.
— Благодаря, Артьом.
— И ти изглеждаш много добре.
Галина Петровна донесе чайника и внимателно подреди чашите на масата. Всяко нейно движение беше точно, почти церемониално. Седна начело на масата и ги изгледа един по един.
— Е, вече всички сме тук — каза тя.
В гласа ѝ имаше нещо необичайно.
Смес от напрежение и решителност.
— Мамо, остави ме аз да кажа — започна Артьом.
— Не — прекъсна го веднага Галина Петровна.
— Аз ще обясня.
Изправи гърба си.
— Артьом е предложил брак на Кристина.
— Много сме щастливи.
— Тя е прекрасно и скромно момиче.
Татяна се усмихна. Познавала Кристина.
— Честито, Артьом — каза искрено.
— Кога ще е сватбата?
— Мислим за лятото — отговори той.
— Юни или юли.
— Прекрасни новини.
Чаят беше сервиран, а тортата — разрязана. Но Галина Петровна изглеждаше неспокойна. Няколко пъти сякаш искаше да каже нещо, но се спираше.
Накрая проговори:
— Сватбата е сериозно нещо.
— Струва много пари.
— Много пари.
— Разбира се — съгласи се Татяна.
— Именно затова ви събрах днес — каза Галина Петровна.
— Ти ще платиш сватбата на Артьом.
Тежка тишина падна върху стаята.
— Правилно ли разбрах? — попита спокойно Татяна.
— Искате аз да платя сватбата?
— Не искам — отвърна хладно свекървата.
— Изисквам го.
— И защо аз?
— Защото ти имаш пари.
— Купи си нова кола.
— Ходиш на почивки всяка година.
— Имаш тристаен апартамент.
— А Артьом няма нищо.
Татяна пое дълбоко въздух.
— А останалите?
— Всеки има своите проблеми — отвърна веднага Галина Петровна.
— А аз какво съм? Банка ли?
— Ние сме семейство — каза свекървата.
— Семейството си помага.
В този момент Татяна разбра, че това не е молба.
А изискване.
— Добре — каза тя.
— Мога ли да говоря с Артьом?
Артьом избягваше погледа ѝ.
— Знаеше ли, че майка ти ще поиска това? — попита Татяна.
— Е… донякъде, призна той.
— Но не беше моя идея.
— Не те питам това.
— Питам те дали си мислил за друга възможност.
— Кредитът е капан на дълговете — намеси се Галина Петровна.
Татяна се обърна към съпруга си.
— Миша.
— Ти какво мислиш?
Михаил най-накрая проговори.
— Честно казано, и аз бях изненадан.
— Но… ти можеш да си го позволиш.
— За теб това не е голяма сума.
Татяна го погледна смаяно.
— Значи казваш, че трябва да платя само защото мога?
Тишина.
И тази тишина беше достатъчен отговор. Татяна се изправи.
— Разговорът още не е приключил! — извика свекървата.
— Приключи — отговори Татяна.
— Доведохте ме тук като банкомат.
— Ако излезеш сега, никога повече да не се връщаш! — изкрещя Галина Петровна. Татяна спря за миг на вратата.
— Добре — каза тихо.
— Приемам.
После излезе.
Вратата се затвори след нея.
Слезе по стълбите.
Качи се в колата.
Запали двигателя.
И потегли.
Без да се обърне нито веднъж.