Анна завъртя ключа в ключалката и тежката дървена врата на къщата ѝ на село се отвори безшумно. Беше изтощена. Краят на тримесечието винаги беше кошмар за нея като главен счетоводител в транспортна фирма — последните три дни беше живяла на кафе и цифри.
Искаше само едно: горещ душ и сън.
Но щом прекрачи прага, замръзна.
В широкия коридор, върху светлия гранитен под, стояха три огромни розови куфара.
Въздухът беше наситен с тежък сладникав аромат на скъпи парфюми, който напълно заглушаваше обичайната миризма на прясно сварено кафе.
От хола се чуваха гласове.
Анна се намръщи, събу обувките си и без да съблича палтото, влезе вътре. Това, което видя, приличаше на лош телевизионен сценарий.
На белия кожен диван седеше млада жена — около 22-годишна, с прекалено уголемени устни и изкуствени мигли. До нея беше Роман — съпругът ѝ. Срещу тях, като на трон, седеше свекърва ѝ Клавдия Ивановна.
Тя пиеше чай от порцелановата чаша на Анна.
— Рома? — каза спокойно Анна. — Имаме гости?
— Чии са куфарите в коридора?
Роман скочи.
— Добре че се прибра по-рано, Аня — каза студено.
— Седни. Трябва да поговорим.
— Говори.
— Това е Евелина — каза той, сочейки момичето. — И е бременна от мен.
Анна усети как земята под краката ѝ изчезва.
— Какво?
Свекървата се усмихна доволно.
— Синът ми ще става баща! Ти просто закъсня… Роман добави хладно:
— Любовта свърши. Трябва ми жена на моето ниво.
Анна го гледаше мълчаливо.
Нещо в нея се счупи — и се превърна в лед.
— И сега какво? — попита спокойно.
— Ще си събереш нещата и ще си тръгнеш — каза Роман. — Днес.
Хвърли ѝ два банкнота на масата.
— За такси и хотел.
Анна ги погледна.
Десет хиляди рубли.
— Няма да си тръгвам — каза тя.
Свекървата се изнерви.
— Това е къщата на сина ми!
— Не — отвърна Анна. — Моя е. Роман се засмя подигравателно.
— Сериозно ли говориш?
Анна отвори папка.
— Къщата е на мое име. Както и фирмата ти.
Тишина.
Лицето на Роман се промени.
— Какво?
— От днес нямаш нищо.
Евелина веднага стана.
— Значи си без пари?
— Глупости! — извика Роман.
— Банковите сметки са блокирани. Позицията ти е прекратена.
В стаята падна тежка тишина.
Евелина грабна куфара си.
— Ти си лъжец!
И излезе.
Вратата се затвори.
Роман остана сам.
Свекървата започна да моли:
— Анна, дете мое…
Но тя не отговори.
— Десет минути. Да напуснете.
Малко по-късно къщата опустя.
Бившият „силен мъж“ стоеше отвън и чакаше такси.
Анна застана до прозореца.
Разби порцелановата чаша на пода.
И се усмихна.
За първи път — тишина.
И свобода.