— Не ме поканихте на сватбата, а сега аз трябва да платя за банкета в ресторанта? На какво основание? — възмущаваше се Карина.
Тя стоеше насред кухнята и не можеше да повярва на ушите си. Само преди няколко минути свекърва ѝ беше заявила, че ресторантът за сватбеното тържество трябва да бъде платен от нея.
— Все пак сме семейство — спокойно отвърна жената. — Няма нищо страшно да помогнеш малко.
Карина се усмихна горчиво.
— Да помогна? Вие дори не ме поканихте на сватбата на сина си!
— Това беше малка сватба — намеси се съпругът ѝ. — Само най-близките хора.
— Точно така — отвърна Карина. — А аз явно не съм сред най-близките. Но когато дойде време да плащаме сметката, изведнъж станах достатъчно близка.
Настъпи неловко мълчание.
Свекърва ѝ въздъхна и каза:
— Не бъди дребнава. Сватбата е веднъж в живота. Карина взе телефона си от масата и показа съобщението, което беше получила същата сутрин. В него ресторантът потвърждаваше окончателната сума за банкета.
— Аз вече знам колко струва. И също така знам кой е подписал договора.
Съпругът ѝ пребледня.
— Карина, недей…
— Не, този път ще кажа всичко. Когато организирахте сватбата, никой не ме попита дали искам да участвам. Не ме поканихте. Не ми дадохте дори възможност да присъствам. А сега искате от мен да платя сметката?
Тя остави телефона на масата.
— Не съм длъжна да финансирам празненство, на което не съм била желан гост.
— Но вече сме дали капаро — тихо каза съпругът ѝ.
Карина го погледна право в очите.
— Тогава ще трябва сами да поемете последствията от решението си. Тя взе чантата си и се отправи към вратата.
— И още нещо — добави тя, преди да излезе. — Семейството не е банкомат. Ако искате да ме уважавате само когато трябва да плащам, повече няма да имате достъп до парите ми.
За първи път никой не намери какво да ѝ отговори.