Семьон влезе в кухнята с яке и обувки. Върху светлия килим останаха мокри следи. Той свали ръкавиците си и небрежно остави ключовете върху чинията с нарязания хляб.
— Събирай си нещата. Брат ми няма къде да живее — каза спокойно.
— Павел ще дойде с Олеся. Тя е в осмия месец и им трябва истински дом. Дария стоеше до котлона с дървена шпатула в ръка и мълчаливо гледаше как водата от якето му капе върху масата и мокри хляба.
От хола се чуваше телевизорът, а чайникът вече бе изстинал на перваза.
Семьон говореше така, сякаш всичко вече беше решено.
— А ние къде ще живеем?
— При майка ти.
— Живее сама в малък апартамент. Ще се посгъстите за известно време. Само временно е.
Вече казах на Павел, че в събота могат да се нанесат.
Дария беше купила този двустаен апартамент три години преди сватбата им. Работеше като диспечер и пет години караше нощни смени.
Изплати ипотеката предсрочно. Семьон ѝ помогна с ремонта, избираше плочките и спореше с майсторите.
След сватбата започна да нарича жилището „нашия дом“.
Дария никога не го поправяше.
Не искаше да брои кой е дал повече за семейството.
А сега той стоеше срещу нея и чакаше просто да се съгласи.
— Не можеше ли първо да ме попиташ?
— Какво има да питам?
Паша остана без работа и вече не може да плаща наема. Няма да оставя брат си на улицата.
Дария познаваше този тон.
След смъртта на баща им именно Семьон беше отгледал Павел. Водеше го на училище, на тренировки, на родителски срещи.
Готвеше му, помагаше му с домашните и го гледаше, докато майка им работеше.
Преди година Павел поиска пари за кола.
Семьон предложи да отменят почивката си и да му помогнат.
Дария се съгласи, въпреки че всичко вече беше платено.
После Павел „взе за седмица“ стария им хладилник.
Върна го чак след три месеца, пълен с чужди продукти и съдове.
Всеки път Семьон казваше едно и също:
— Все пак ми е брат.
Дария винаги отстъпваше.
После сама променяше плановете си, викаше майстори и плащаше всичко от собствената си заплата.
Тя изключи котлона, прехвърли храната в купа и свали престилката си. Семьон вече беше извадил телефона.
— Не им се обаждай още. Първо трябва да поговорим.
— Късно е.
Павел вече е намерил транспорт. Утре ще докара част от багажа си.
— Аз не съм казвала, че ще напусна.
Семьон вдигна поглед и се усмихна насмешливо.
— Даря, недей да правиш сцени.
След месец ще си намерят квартира.
Дотогава ще поживееш при майка си.
Той си наля чай, отпи няколко глътки и остави чашата на масата.
Дария само избърса мокрото петно под нея.
Не каза нищо повече.
Но и не извади кашоните.
На следващата сутрин отиде при майка си само с една малка чанта. Надежда Николаевна отвори вратата с вълнени чорапи на краката и карфици в устата, докато шиеше пола за съседката.
Щом видя дъщеря си с багажа, сложи чайника и мълчаливо я изслуша.
Дария разказа всичко.
За Павел.
За преместването.
За това, че Семьон вече беше обещал апартамента.
Майка ѝ дълго мълча.
После каза тихо:
— Позволила ли си им да се нанесат?
— Не.
— Тогава кажи на Семьон, че и ти вече си взела решение.
Дария въздъхна.
— Може би прекалено се държа за този апартамент.
Майка ѝ свали мокрото ѝ палто.
— Плащаше го пет години.
Защо сега трябва да си тръгнеш само с една чанта?
Дария остана при майка си до следващия ден.
В събота се върна, за да вземе лаптопа си.
Вратата отвори Павел.
Олеся вече подреждаше бебешки дрешки върху дивана.
Бюрото на Дария беше разглобено. Папките ѝ стояха натъпкани в кутия за обувки.
На стената вече имаше нов рафт.
— Защо сте размествали вещите ми?
Павел смутено погледна към жена си.
— Семьон каза, че си се съгласила да освободиш стаята за бебето.
Олеся изненадано добави:
— И на мен така ми каза.
Тогава Дария разбра.
Семьон беше излъгал всички.
Тя взе лаптопа си, зарядното и документите.
После спокойно каза:
— До следващата неделя искам всичките ви вещи да са изнесени.
Никога не съм ви позволявала да живеете тук.
Павел пребледня.
— Даря… къде да отидем?
— Попитай брат си.
Той ви обеща този апартамент.
Дария си тръгна.
Същата вечер каза на Семьон:
— Събери си нещата и напусни до довечера.
Той я гледаше невярващо.
— Наистина ли ще се развеждаш заради това?
— Не заради един спор.
А защото ме изгони от собствения ми дом и излъга всички, че съм се съгласила.
Семьон не намери какво да каже.
Месец по-късно съдът прекрати брака им.
Дария се върна в апартамента си. Пребоядиса стената, на която беше останала следа от рафта.
Майка ѝ донесе нови пердета и двете ги окачиха заедно в кухнята.
След това Дария купи саксия с розмарин.
Постави я на перваза и вечер остави лампата да свети.
За първи път от много време почувства, че този дом отново принадлежи единствено на нея.