Напразно си мислеше, че този бизнес принадлежи и на двамата.
— Ироцко, остави ключовете на шкафчето — каза хладно свекървата. — И напиши на листче паролата за фирмения сайт. Кристинчето вече ще управлява всичко, все пак има повече последователи.
Оставих влажната кърпа върху гладката лиственица на терасата. Във въздуха се усещаше аромат на свеж кедър и речна влага.
Нашият глемпинг се намираше точно на брега на река Упа, на половин час път от Тула.
Две модерни куполни къщички с панорамни прозорци, дървени платформи, сибирски дървени вани, отоплявани на дърва, които бяхме поръчвали директно от Алтай за луди пари… В този проект вложих всичко.
Моята продадена гарсониера в покрайнините на града беше изчезнала тук — до последната копейка.
— Каква Кристинчка, Антонина Семьоновна? — попитах, едва сдържайки емоциите си. — Нашата администраторка на половин щат ли? — Защо веднага администраторка? — намеси се Дима. Той седеше в висящ плетен ратанов стол.
— Кристина вече ще бъде с мен, подаваме документи за брак. Ира, на теб ти е по-удобно в града, ти си ландшафтен архитект, бързо ще намериш нова работа. А ние тук трябва да се развиваме. Кристина очаква дете, има нужда от чист въздух.
Дима намести качулката на новия си неонов суичър, купен от приходите от майските резервации.
— Детенце, да — кимна сладко свекървата, придърпвайки чашата с чай. — Бизнесът има нужда от млада, енергична стопанка. А ти не се сърди, Ироцко.
Земята под базата е моя, кооперативен дял, записан на мен. Така че по закон всичко тук е наше. Събери си нещата до вечерта.
Погледнах сухарчето в пухкавите пръсти на свекървата. На китката ѝ блестеше златна гривна — подарък от сина ѝ, купен с парите от глемпинга.
За миг в гърдите ми пламна дива ярост, но се принудих да поема дълбоко въздух.
— Значи земята е ваша, а бизнесът е общ? — А чий иначе? — Дима ме погледна. — Земята е на мама, а лицето на глемпинга съм аз. Ти само подреди декорациите.
— По човешки, така? — казах спокойно.
Извадих от чантата си папка с документи „База 2022–2025“. — Това, Антонина Семьоновна. Три и половина милиона рубли. С лихвите. Днес вече има още четиристотин хиляди. Утре адвокатът ми ще подаде иск за връщане на дълга и запор върху вашия дял.
Свекървата пребледня. Дима замръзна.
После тя внезапно се строполи на шезлонга, преструвайки се на припадък. В ръката си обаче здраво държеше чаша портокалов сок, без да разлее нито капка.
— Мамо! — Дима се втурна към нея. — Ира, донеси корвалол!
— Няма нужда — казах спокойно. — Тя е добре.
На следващата сутрин три камиона влязоха в имота. С тях беше и моят адвокат.
— Това е кражба! — крещеше свекървата по халат.
— Всичко е законно — отговори адвокатът. — Земята е ваша, но конструкциите са мои. Започна пълно разглобяване на глемпинга. Ваните се изпразваха, мебелите се товареха, тревата се навиваше на рула.
След седем часа от мястото не остана нищо — само кал и разрушение. Подадох им плик с документи:
— Седем милиона и двеста хиляди рубли. Ако не платите, земята ще бъде запорирана.
Кристина си тръгна същата вечер.
Дима остана с майка си в малък апартамент, без бизнес, без бъдеще.
А глемпингът вече не съществуваше.