Трактористът Георги прекарваше дните си на полето, събирайки сено и вършейки работата си с пълна отдаденост. Всеки ден беше изпълнен с тежък физически труд, а времето за почивка или закуска почти не съществуваше.
Слънцето стоеше високо в небето, огрявайки безкрайните ниви, по които Георги работеше от ранна утрин до късна вечер. Въпреки изтощителните часове, той никога не губеше чувството си за отговорност и доброта към околните.
Всеки път, когато минаваше покрай нечий двор, спираше, за да подаде ръка на нуждаещите се — било то съсед с повредена ограда или възрастен човек, който имаше нужда от помощ в зеленчуковата градина.