Докато лежах в болницата, свекърва ми реши да празнува рождения си ден у нас. Покани четиридесет гости, а когато се прибрах, хаосът – мръсни съдове, лепкав под, смачкани салфетки и празни бутилки – беше изцяло за моя сметка. Бях ядосан и реших да й дам урок.
След операцията лекарят ми забрани каквото и да е физическо натоварване. Исках само да си почина вкъщи, но когато отворих вратата, замръзнах. В кухнята и хола беше като след ураган. На хладилника забелязах картичка: „Честит рожден ден, мамо!“ – всичко стана ясно.
Яростта ме обзема, но знаех, че викове нямат смисъл. Затова първо снимах всичко – чиниите, следите, чашите, като отбелязах датата. Обиколих съседите, които потвърдиха случилото се.
След това поръчах основно почистване, дезинфекция на кухненските уреди и почистващи услуги за килими и тапицерия. Сметките, разходите за лекарства и таксито събрах в обща сума: 62 700 форинта.
Написах кратко писмо: „Докато бях в болницата след операцията, в моя дом се проведе празнично събиране по повод Вашия юбилей. След събитието къщата остана в незадоволително състояние. Прилагам снимки и копия на сметките за почистване, химическо чистене и лекарства. Моля да възстановите сумата в срок от десет дни.“
Изпратих писмото с препоръчана поща и оставих копие на бюрото на съпруга ми.
Три дни по-късно майка ми се обади, трепереща от гняв:
– „Позор за семейството! Така не се държи с роднини!“
Отговорих спокойно:
– „Не се държи с роднини и когато организираш парти у дома след операция. Искам само да ми възстановиш щетите.“
Седмица по-късно сумата беше преведена изцяло. Оттогава тя никога повече не е организирала празник у нас.