Една година след развода ми Патриша си мислеше, че ме е намерила сама в клиниката. Вярваше, че е дошла, за да ми напомни, че съм загубила.
Когато ме видя в чакалнята на Westbridge Fertility Clinic в Денвър, тя носеше перли, силен парфюм и същата самодоволна усмивка, която имаше и в съда, когато бившият ми съпруг Райън заяви, че бракът ни бил „емоционално празен“.
Не я бях виждала от делото за развода, когато тя прегърна Меган Елис — бившата ми най-добра приятелка — точно пред очите ми. Сега спря до мен и ме огледа от глава до пети.
— Е, — каза достатъчно силно, за да я чуе рецепционистката, — не е ли интересно това? Затворих папката, която държах в скута си.
— Здравей, Патриша.
Усмивката ѝ стана още по-широка.
— Чух, че все още си сама.
Не отговорих.
Очите ѝ блестяха от удовлетворение.
— Райън направи най-добрия избор в живота си, когато те остави. Сега отглежда прекрасно момиченце с Меган.
Истинско семейство. Нещо, което ти никога не успя да му дадеш.
Гърлото ми се сви, но запазих спокойствие.
Години наред с Райън се опитвахме да имаме дете.
Минахме през инжекции, неуспешни трансфери на ембриони, дългове, болка и две замразени ембриона, съхранявани в тази клиника. След последния ми спонтанен аборт Райън започна да се отдалечава. Меган започна да ме „подкрепя“.
А тази подкрепа се превърна в късни телефонни разговори.
А телефонните разговори се превърнаха в развод.
Шест месеца след развода Меган обяви, че е бременна.
Патриша го нарече чудо.
И аз ѝ повярвах… докато известие за плащане от клиниката не пристигна по погрешка на стария ми имейл. В него пишеше за трансфер на ембрион две седмици след подаването на документите за развода.
Моят ембрион.
Моят формуляр за съгласие.
Моят подпис. Само че аз никога не го бях подписвала. Затова, когато Патриша се наведе по-близо и прошепна:
— Това момиченце е доказателството, че синът ми е направил правилния избор.
Аз най-накрая се усмихнах.
— Наистина ли го вярваш?
Преди да успее да отговори, вратата на клиниката се отвори.
Влезе висок мъж в тъмносин костюм, държащ запечатан плик с доказателства. Патриша се обърна и лицето ѝ пребледня.
Тя го познаваше.

Цялото семейство Паркър го познаваше. Детектив Андрю Коул някога беше разследвал бизнес партньора на Райън за застрахователна измама.
Сега той се насочи право към нас, кимна ми, а после погледна Патриша.
— Госпожо Паркър — каза той. — И вие сте тук.
Патриша стисна чантата си.
— Защо да съм тук?
Детективът вдигна плика.
— Защото дъщерята на вашия син е създадена с замразения ембрион на госпожа Бенет — каза той.
— И изглежда, че формулярът за съгласие е бил подправен. В чакалнята настъпи пълна тишина.
Погледнах Патриша и казах:
— Все още ли вярваш, че той е направил най-добрия избор?

