Свекърва ми заяви пред цялото семейство, че родителите ми живеят с парите на сина ѝ. Когато Рита за първи път отиде в дома на родителите на Павел, тя се страхуваше повече от собственото си притеснение, отколкото от самия разговор.
В просторната всекидневна всичко беше подредено до съвършенство. Дори чашите върху подноса изглеждаха подравнени с линийка.
Светлият диван, тежките завеси и стъклената масичка без нито един излишен предмет караха Рита да седи изправена и да се чуди къде да остави чантата си, без да наруши идеалния ред.
Инеса Аркадиевна я посрещна любезно, почти сърдечно. Не каза нищо обидно, не я погледна пренебрежително и не направи забележка, която по-късно да бъде използвана срещу нея. Въпреки това в меките ѝ въпроси се усещаше навикът да преценява хората.
— Работите като счетоводителка? — попита тя, докато наливаше чай.
— Много добре. Това е сериозна професия. В нашето семейство винаги сме уважавали хората, които умеят да смятат. Рита ѝ благодари и се усмихна. Искаше да се хареса на бъдещата си свекърва, защото Павел много уважаваше майка си.
Баща му, Олег Семьонович, беше по-спокоен и дружелюбен. Тогава Рита още не знаеше, че истинското изпитание няма да бъде тази първа среща.
То щеше да дойде по-късно.
Семейството на Рита живееше скромно. Майка ѝ работеше в образователен център, баща ѝ – в склад, а по-малкият ѝ брат Савелий учеше и работеше едновременно.
Нямаха луксозен живот, но на масата им винаги имаше място за още един човек.
Павел обичаше да ги посещава.
След сватбата Рита и Павел наеха малък апартамент. Живееха пестеливо, спестяваха и се опитваха да изградят собственото си бъдеще. Когато майката на Рита се нуждаеше от спешно лечение, Павел помогна без колебание.
— Това са толкова много пари… — каза тихо Рита.
— Много са само когато човек е сам — отвърна той. — А ти имаш мен.
Но по-късно започнаха намеците на свекървата. Отначало бяха едва забележими. После станаха по-явни. А когато един ден Павел купи инструменти за брата на Рита, Инеса Аркадиевна вече не можа да се сдържи.
На семейната вечеря тя избухна:
— Семейството на Рита живее с парите на моя син!
Настъпи тишина.
Рита почувства срам, без да е направила нищо нередно.
— Мамо, моля те… — каза Павел.
— Не. Не съм отгледала сина си, за да издържа чужди хора.
Павел се изправи.
— Рита никога не ми е искала пари. Аз помогнах, защото сам го пожелах.
— Защото те са моето семейство.
— Много удобно е да станеш семейство на богат човек — отвърна иронично Инеса.
Павел я погледна право в очите.
— Рита не е гост в живота ми. Тя е моя съпруга.
Този ден си тръгнаха по-рано. И за първи път Рита почувства, че не е сама.
Няколко седмици по-късно свекърва ѝ дойде да поиска прошка.
Не всичко се оправи веднага.
Но нещо се беше променило.
За първи път между тях имаше искреност.
И Рита разбра, че истинското семейство не измерва хората с пари.