— Линда, не разбирам… какво е това изражение на лицето ти? — гостите бяха си тръгнали отдавна, а домакинята, уморена, но доволна, прибираше последните чинии в съдомиялната, когато съпругът ѝ изведнъж реши да започне поредната сцена.
И това не беше за първи път през последния месец. Сякаш някой беше заменил Сергей: постоянно търсеше поводи за караници, вкопчваше се в дреболии и всеки път успяваше да обърне ситуацията така, че Линда да изглежда виновна.
А после тя трябваше да направи първата крачка към помирение и да се извини. Но днес нямаше намерение да търпи това.
— И какво точно те дразни в лицето ми, Сережа? — попита спокойно Линда.
— Просто съм уморена след празненството.
Ако ти си мислиш, че трябва да ходя денонощно с залепена усмивка, значи за две години брак си гледал навсякъде, само не и мен.
— Голямо нещо, все едно имаше какво да се види! — подхвърли той пренебрежително. Линда пренебрегна заяждането, но следващите думи ги чу ясно:
— Видях как се радваше на другите подаръци.
Но моят очевидно не ти хареса. Затова исках да разбера какво пак се обърка. Избрах го, постарах се, исках да е хубаво, а ти направи физиономия, сякаш съм ти дал боклук.
Линда издиша бавно.
— Не знам колко си се старал, но за две години съвместен живот можеше да запомниш едно нещо: не понасям миризмата на цитруси.
Това е единственият аромат, който физически не понасям. Всичко, което ми подаряват с такъв аромат, го давам на майка ми или на сестра ми.
Между другото, онзи комплект за боядисване на коса ще е много по-полезен за сестра ми — тя е на петнадесет и се е боядисвала три пъти за половин година.
А аз, между другото, никога през живота си не съм си боядисвала косата.
И това също можеше да забележиш.
— Значи директно ми казваш, че подаръците ми са глупости?
— Не намеквам, Сережа. Казвам ти директно — да. Трябваше просто да отвориш списъка ми с желания. Закрепен е в профила ми от два месеца. А ти ме следиш, между другото.
— Няма да седя да ти чета списъци! Нямам друго работа!
И изобщо, важен е жестът, не подаръкът. Дори и едно парче дърво от улицата да ти донеса, трябва да си щастлива!
Линда въздъхна тежко.
Тази вечер тя направи нещо неочаквано — върна скъпата игрова конзола, която беше купила за неговия рожден ден.
Сергей беше забравил, че тази „игра“ се играе от двама.
Щом е важен само жестът, за рождения му ден ще получи евтин душ-гел.
И какво като мирише странно — важното е „намерението“. Но Сергей изобщо не оцени този „жест“ и направи огромен скандал.
— Толкова ли ти беше трудно да избереш нещо нормално?!
— Бях зает! Грешка е, случва се на всеки!
А ти ми го връщаш така?!
— Стига да не ми крещиш — каза Линда с отвращение.
— След такъв подарък да се радваш, че още не съм те напуснал! — изкрещя той.
— Искаш развод? — попита тя веднага.
— Да! Писна ми! Омръзна ми от твоите оплаквания!
— Добре. Тогава утре подавам молба.
Той замръзна.
— Как така просто?
— Какво е сложно? Подписваме и край.
Нямаме деца, нямаме общо имущество. След месец сме разведени.
— Значи толкова „обичаш“ брака ни?! — избухна той.
— Мама беше права… ти не издържа теста.
— Какъв тест? Какво общо има майка ти?
— Всичко! Тя каза, че не ме обичаш истински!
Ако ме обичаше, щеше да се бориш, да говориш, да ходим на терапия…
Но ти избра развода!
Линда го погледна за няколко секунди и отвърна спокойно:
— Знаеш ли какво? Вече не предлагам само развод.
Утре подавам документите сама.
С теб или без теб — няма значение.
И си тръгна да събира вещите си.
След седмица Сергей и майка му се появиха пред дома на майката на Линда, опитвайки се да направят сцена.
Но майката на Линда ги прекъсна спокойно:
— Тук вече няма семейство. И официално няма и да има.
След развода Линда, седнала с чаша чай, разбра нещо важно:
— Един мъж не става „дете на майка си“ случайно… но една жена не трябва да губи живота си заради това.
И за първи път се усмихна истински спокойно.