— „Заплатата ти е обща за цялото семейство!” — извика съпругът ми. Изгоних го без да кажа и дума, а на следващата сутрин в вече продадения апартамент се появи новият собственик.
— Как можеш да се държиш така? Имам право да правя семейството си щастливо! — Максим хвърли на кухненската маса смачкана касова бележка от бижутериен магазин.
Хартията се разтвори. Олга веднага видя сумата. Златни обеци със смарагди за свекърва ѝ струваха половината от нейния тримесечен бонус.
Тя мълчаливо свали престилката си и внимателно я остави на облегалката на стола.
В гърдите ѝ вече нямаше болка.
Само тежка, безкрайна умора от този ежедневен абсурден театър. Три години тя сама издържаше дома и плащаше всички сметки, докато съпругът ѝ „търсеше себе си“ от дивана. — Можеш да направиш майка си щастлива с твоите пари — каза спокойно, гледайки го в очите.
— Това беше моят тримесечен бонус. Планирах да купя пералня. Старата тече от месец.
— Заплатата ти е обща! Ние сме женени! — Максим почервеня от гняв и направи крачка към нея.
— Тогава имам право да я харча за майка ми и сестра ми! Майка има рожден ден, заслужава подарък. А ти си просто скъперническа истеричка, която брои всяка стотинка!
В този момент входната врата се отвори рязко.
В кухнята влязоха свекървата Людмила Василиевна и зълвата Света.
И двете елегантни, подредени.
Отиваха на скъп ресторант, платен също от картата на Олга.
— Максим, защо се караш с нея точно днес? — каза свекървата, поправяйки новите си смарагдови обеци.
— Тя никога не е разбирала какво е семейство. За нея има само числа и сметки. Никакви чувства.
— Точно така! — съгласи се Света, безсрамно отваряйки хладилника. — Олга, къде е месният салам? Бяхме се разбрали да приготвиш нещо леко преди ресторанта.
Гладна съм след работа. И защо този кашкавал е толкова евтин? Майка не яде такива неща. Олга ги погледна всички.
— Саламът остана в магазина, Света — каза спокойно. — Там остана и вашето възпитание.
— Как смееш да говориш така на майка ми и сестра ми?! — Максим удари масата. — Прекрачи всички граници! Аз съм глава на семейството!
— Главата на семейството плати интернет веднъж за година — отвърна студено Олга. — И за три години не е донесъл дори пари за тапети. Но да харчи от моята сметка знае много добре. Свекървата вдигна ръце възмутено.
— Казвах ти, сине, да не се жениш за нея! Никакво уважение!
Телефонът на Олга завибрира. Съобщение от брокера:
„Парите са преведени. Договорът е вписан.“ Лицето ѝ стана напълно спокойно.
— Прав си, Максим — каза тя хладно. — Заплатата ми беше обща. Но вече не е.
Тя тръгна към коридора, взе резервните ключове и ги погледна.
— Какво правиш? — присви очи той.
— Напускам — отговори тя, взимайки подготвената си чанта. — И има още нещо, което трябва да знаете.
— Никой не те държи тук! — изсъска свекървата. — Синът ми ще си намери нормална жена!
— Съмнявам се — каза спокойно Олга. — Напуснах работа преди месец. Няма повече бонуси. А картата я блокирах тази сутрин.
Максим застина.
— Как така… напуснала си? И от какво ще живеем?
— От нищо — отвърна тя. — Апартаментът е продаден. Беше наследство от дядо ми. Нищо тук вече не ви принадлежи.
Света онемя.
— Продаден?! А ние къде ще живеем?
Олга отвори вратата.
— Навън. Новият собственик идва утре сутрин.
— Това е и мой дом! — извика Максим. — Аз съм регистриран тук!
— Не вече — каза спокойно тя. — Отписах те преди две седмици. Документите са на шкафа.
Започна хаос.
Викове.
Обвинения.
Паника.
Олга стоеше на прага и ги гледаше без емоция.
Когато вратата най-накрая се затвори, тя остави ключовете на масата. Апартаментът беше празен.
Най-после.
На следващата сутрин тя замина за друг град, където я очакваха нова работа и нов живот.
Гледаше светлините през прозореца без гняв.
Само с чувство на свобода.