Преминах ръката си по масата — кратко, почти механично, сякаш не се сбогувах с място, а с нещо повече.
— Добре, — казах спокойно. — Тогава нека изпълним процедурата докрай.
Марк се намръщи.
— Какво имаш предвид? Наклоних леко глава, гледайки го като механизъм, който започва да се разваля.
— В директен смисъл, — отговорих. — Уволнението ми като служител трябва да се извърши правилно: уведомление, приключване, предаване на задълженията. И ясно определяне на отговорностите на страните.
Стаята стана още по-тиха.
Марк се усмихна — твърде рязко, твърде показно.
— Не се притеснявай. Адвокатите са подготвили всичко.
— Не се притеснявам, — отвърнах спокойно. — Просто изяснявам.
Обърнах се към колегите:
— Моля, отбележете: в момента на моето уволнение не взимам управленски решения и не нося отговорност за последващите действия на компанията.
Някой се изкашля нервно. Друг започна бързо да пише на лаптопа. Марк удари масата.
— Ана, стига. Не прави спектакъл.
— Това не е спектакъл, Марк. Това е бизнес.
За първи път произнесох името му без титла. И това беше граница. Той разбра.
— Вземи си вещите и си тръгни, — каза през зъби.
— Разбира се.
Направих крачка назад и спря.
— Между другото, — добавих почти безразлично — докато сме тук… имам един въпрос.
Скочи напрежение.
— Какъв въпрос?
— Кой в момента притежава мажоритарния пакет на „NordTrans“?
Тишина. Странни погледи. Марк се усмихна, по-уверен този път.
— Аз, очевидно. Петдесет и един процента. Достатъчно е.
— Достатъчно беше.
Бавно извадих телефона и му показах документа.
— Преди три месеца прехвърлих моя дял.
Раздразнение се появи в очите му.
— И? На кого? На теб чрез друга фирма? Мислиш ли, че това променя нещо?
Леко се усмихнах.
— Не, Марк. На майка ми.
Лицето му се промени рязко, сякаш маската му беше изтръгната.
— Ти… какво направи?
— Продадох моя дял. Законно. С уведомление, регистрация, плащане. Документите са при нотариус.
Някой в залата се изправи внезапно.
— Изчакайте… — прошепна един директор. — Значи контролът…
— Петдесет и един процента са нейни, — казах спокойно.
Марк направи крачка към мен.
— Невъзможно е.
— Вече се случи.
Адвокатът му побледня.
— Ние… не сме получили…
— Получихте, — прекъснах го. — Просто не обърнахте внимание.
Тишина, гъста и натежала.
Погледнах часовника. Вратата се отвори. Всички се обърнаха. Влезе жена, спокойна, сдържана, с тъмно палто и тънко досие в ръка.
— Добър ден, — каза тя. — Казвам се Елиза Мурешан. Новият мажоритарен акционер на „NordTrans“.
Марк застина.
— Това… е шега.
Майката изобщо не го погледна. Отвори досието.
— Тук са всички документи и решението за свикване на извънредно събрание. Първа заповед: генерален директор Марк е освободен от длъжност от днес. Въздухът в залата сякаш се пропука. Марк се опита да протестира.
— Нямате право—
— Имам, — прекъснах спокойно. — И вече го използвах. Стоях до нея, усещайки нещо забравено да се върне. Не гняв, не радост. Контрол.
Марк се обърна към мен.
— Планирала ли си това?
— Не, Марк. Просто не ти позволих да го направиш с мен за втори път.
Взех служебната си карта от масата. Завъртях я между пръстите и я върнах.
— Запази я, — казах тихо. — За спомен.
Обърнах се и излязох. Не като уволнена жена, а като човек, който е приключил всичко сам.