„Мога ли да дойда с вас на преговорите?“ — помоли бездомно момиче богат бизнесмен. Милионерът първо реши, че тя е луда, но по време на сделката тя направи нещо, от което на всички им настръхна косата…
Милионерът стоеше до лентата за багаж на летището и безразлично наблюдаваше как се появяват чуждите куфари. Умората го смазваше. Предстоеше му решаваща среща — голяма сделка, която можеше да промени всичко. Неговият куфар излезе последен.
Точно тогава някой леко го дръпна за ръкава.
До него стоеше момиче на около девет години — кльощаво, с износено яке и очи, твърде сериозни за дете. Тя ловко свали куфара му и го постави до краката му.
— Вие сте много уморен — каза тя тихо. — И нещата не ви вървят. Той я погледна учудено, но без да отговори, тръгна към изхода. Момичето го последва, без да изостава и крачка.
Тя живееше на гарата вече няколко месеца. Знаеше, че утре идва новият началник на охраната и ще я изпратят в приют. Това беше последният ѝ шанс.
— Вземете ме с вас — каза тя твърдо. — Обещавам, че няма да съжалявате.
Бизнесменът се усмихна с недоверие. Искаше да я отпрати, но внезапно се замисли. Тя беше чула телефонния му разговор — за преговорите, за сделката.
Момичето извади изпокъсани документи. Сираче. Без дом. Без семейство.
След дълго мълчание той се обади на адвоката си.
— Добре — каза накрая. — Но при едно условие.
— Какво? — прошепна тя.
— По време на преговорите ще бъдеш моя внучка.
В очите ѝ за първи път отдавна проблесна надежда.
Преговорите се провеждаха в луксозна зала на последния етаж на хотела. Мъже в скъпи костюми говореха уверено. Бизнесменът седеше начело на масата. До него — момичето, в семпла рокля и сплетена коса. За всички тя беше просто внучката му.
— Приятно е да се види, че възпитавате приемник от малка — пошегува се един от партньорите.
Момичето мълчеше. Погледът ѝ беше прикован към мъж в сив костюм отсреща. Той упорито избягваше да я погледне.
Когато донесоха документите за подписване, тя внезапно стана.
— Мога ли да кажа нещо? — попита тихо.
Настъпи тишина.
— Разбира се, слънчице — усмихна се мъжът в сивия костюм.
Момичето го погледна право в очите.
— Искам да разкажа кои сте всъщност.
Тя извади стара, разкъсана тетрадка.
— Баща ми е работил за вас. Той изготви схема за доставки за компанията ви. Когато всичко беше готово, вие отказахте да платите и го обвинихте в измама. Направихте същото и с други хора.
Лицето на мъжа пребледня.
— Баща ми загуби работата си. После дома си. После здравето си. Вие знаехте, че има дъщеря. Знаехте, че няма къде да отидем.
Някой рязко отмести стола си.
— Той почина месец по-късно. Официално — от инфаркт. Неофициално… вие го убихте.
— Лъжеш! — извика мъжът.
— Не — отвърна тя спокойно.
Тя се обърна към бизнесмена, който я беше довел.
— Затова ви помолих да ме вземете.
Сделката беше провалена. Сметките бяха замразени. Започнаха разследвания и арести.
В залата всички стояха с настръхнала кожа.