Обичам узрелите банани, затова онзи ден на пазара избрах най-красивите и лъскави. Бяха твърди, без петна и пукнатини, ароматни – просто перфектни. У дома оставих чантата на масата и без да се замислям избрах един банан.
С приятно очакване започнах да го обелвам, вече си представях меката, сладка му вътрешност… и тогава сърцето ми спря. Бананът в ръката ми изобщо не приличаше на банан.
Цветът му беше странен, формата прекалено правилна, повърхността – твърде гладка. За миг помислих, че е развален. После се сетих, че може би е рядък сорт. Изглеждаше като банан… но всъщност не беше. тоях неподвижно и го зяпах.
И тогава се размърда. Паникьосах се и го хвърлих на масата. След миг осъзнах ужасната истина: това не беше банан. Извиках и го изхвърлих на пода.
От кората бавно се измъкна дълго, жълто тяло с тъмни петна, което се движеше и извиваше, следвайки формата на плода. Истината ме прониза: това беше змия. Жива, истинска змия.
Изпълзя сякаш винаги се е крила там, а бананите са били само прикритие. Замръзнах на място, не можех да мръдна, а в главата ми се въртеше само една мисъл: колко време я държах в ръцете си? И какво щеше да се случи, ако не бях спрял навреме?
Ръцете ми трепереха, краката сякаш се бяха залепили за пода. Тогава си спомних, че бананите пътуват дълго: събират се зелени в тропиците, натоварват се в каси, превозват се с кораби и се съхраняват в отоплявани складове.
Между листата и плодовете такива същества могат лесно да се скрият. По-късно прочетох, че наистина съществува вид, който почти перфектно имитира банановата кора – „банановата змия“. Тя е жълта, с тъмни петна, почти невидима, ако не се движи.
Но най-страшното не беше, че змията беше влязла в къщата ми.
А че я държах в ръцете си, точно когато исках да я обеля… и миг по-рано почти я бях ухапал.