Работех като чистачка в едно богато семейство. Всеки вечер господарят слизаше в мазето с мрачно изражение и се връщаше точно след час. Никой не смееше да се приближава там.
Любопитството ми нарастваше с всеки изминал ден. Какво можеше да се крие в това мазе? Защо той отиваше там всеки път, на минута, и се връщаше блед, но спокоен? Една вечер, когато никой не беше у дома, не издържах. С треперещи ръце взех ключа.
Вратата се отвори с усилие; въздухът беше влажен и с метален аромат. Слязох по стълбите. Нищо необичайно – стари рафтове, кутии, инструменти… докато не забелязах следи по пода, сякаш някой влачи нещо тежко.
В ъгъла под сиво платнище се откри странна издутина. Преместих го внимателно… и замръзнах. Пред мен се разкри играчка влакче – малки релси, лъскав влак, миниатюрни къщички и дървета. Беше подредено като малък свят, който някой внимателно е построил.
И тогава разбрах. Строгият господар не криеше тъмна тайна. Той просто намираше спокойствие по свой начин – наблюдавайки влакчето как обикаля кръгово, всеки ден, всеки час.