Когато телефонът иззвъня в другата стая, Валя беше в кухнята и режеше месо за гулаш. Съпругът ѝ вдигна слушалката.
— Ало? — каза той. След това – тишина. Или някой беше затворил, или от другата страна говореха без прекъсване. Валя усети леко напрежение. Без да измие ръцете си от месото, излезе в коридора. През стъклото на холните врати видя, че съпругът ѝ не стои до телефона.
Кабелът се проточваше към детската стая. Не разбираше какво става, но някакво вътрешно усещане ѝ подсказваше, че нещо не е наред. Децата – момченца на пет и три години – си играеха спокойно. Валя се приближи безшумно към спалнята. Вратата беше леко открехната. Щеше да я отвори напълно, но думите, които чу, я вцепениха на място:
— Галя, моля те, успокой се… Разбирам те, но и ти ме разбери. Имам семейство. Не мога сега… Аз също те обичам. Много. Но не мога да говоря повече – жена ми може всеки момент да влезе. Утре, ще говорим утре. Да. И аз те обичам…
Валя не влезе. Не направи сцена. Спомни си думите на майка си: „Никога не действай в пристъп на емоции. Успокой се. Помисли.“ Досега животът ѝ беше спокоен – всичко си вървеше подред. Но сега, при тези думи, сякаш нещо я прониза в гърдите.
Сърцето ѝ ускори ритъма, дробовете ѝ се свиха – нито можеше да вдиша, нито да издиша. Тихо се върна в кухнята, взе ножа и се опита да довърши рязането на месото. Но ръцете ѝ трепереха, зрението ѝ се замъгля – режеше на сляпо.
Котката се търкаше в краката ѝ, надявайки се на нещо вкусно. Валя ѝ хвърли парче месо на пода. „Не мога… имам семейство…“ — тези думи ѝ се забиха в съзнанието. Това значи ли, че той все още цени тяхното семейство? Но веднага изплуваха и други думи:
„Обичам те, Галя…“
Обича… Друга жена. От кога? Коя е тя? И коя е Валя за него сега? Само майка на децата му? Задължение? Отговорност? А уж всичко беше нормално… Вова никога не беше давал знак, че не я обича.
За Валя съпругът ѝ беше основата на всичко. Той носеше основния доход, вземаше важните решения, поправяше нещата у дома, грижеше се. Валя беше като зад каменна стена – спокойна, обичана, осигурена. Какво би правела без него? Как щяха да живеят с нейната заплата на художник-оформител? А децата без баща? А тя… тя го обичаше. Не можеше и не искаше да си представи живота си без него.
След около 15 минути Вова влезе в кухнята. Помириса въздуха и възкликна:
— Ох, как вкусно мирише! Вечерята скоро ли ще е готова?
— До половин час… Нарязах месото на по-ситно, да се свари по-бързо. А кой се обади?
— Обади се? А, да… От работа. Помолиха ме утре да се отбия за половин ден, да приема някакви материали.
Валя стисна ножа. Не му вярваше. Но мълчеше.
— Често те викат в почивни дни — каза тя. — Не ми харесва това.
— Лято е, всички са в отпуска…
— Аха…
— Нещо не си в настроение, Валюш?
— Уморена съм…
— Ела насам… — каза той, прегърна я и я настани на коленете си. — Какво има?
— Просто се надявах утре да сме заедно. Мислех да идем на вилата…
— Вечерта ще отидем. Нали ти утре си на работа.
— Вов…
— Ммм?
— Обичаш ли ме?
— Разбира се, че те обичам. Какви са тези въпроси?
— Просто… отдавна не си го казвал…
— Обичам те, Валюш. Обичам и нашите момчета. Семейството е всичко за мен, знаеш го. Знаеш ли какво — върви си почини, ще довърша вечерята. Сложи ли подправки?
— Не.
— Аз ще довърша. Хайде, иди — целуна я по врата.
Този път обаче, целувката му ѝ се стори студена, фалшива. Валя легна на дивана и гледаше как децата си играят. Котката скочи на корема ѝ и започна да я меси с лапички. Валя я хвана, преобърна я и потъна в мекото ѝ коремче. Мислеше трескаво.
Семейството трябваше да бъде запазено. Но как да му вярва? На Галя също беше казал, че я обича. Ами ако тази жена успее да му го отнеме? Да дели съпруга си с друга? Никога!
Трябваше да се отърве от нея. Но внимателно. Не можеше да го изправи пред избор. Можеше да го загуби. Не. Щеше да се справи с Галя лично. Но първо — трябваше да я намери.
На следващата сутрин, когато Вова заведе децата в градината и тръгна „на работа“, Валя се престори на болна и се обади на нейната фабрика – ще работи от вкъщи. Преоблече се с работна престилка, взета назаем от съседката, зави косата си с кърпа – за маскировка – и тръгна след него.
Проследи го до пазара. Вова купи херинга и плодове. После мина през няколко улици и влезе в частен двор. Валя не успя да види къде точно. Седна на пейка и чака.
След два часа Вова излезе. Не беше сам – с него беше руса, млада жена. Висока, стройна. Галя. Отидоха към близката горичка. Валя не можеше да види добре лицето ѝ, но знаеше, че това е тя.
Два дни по-късно Валя имаше късмет – видя Галя на улицата, заедно със стара приятелка – Олга. Когато се разделиха, Валя веднага настигна Олга.
— Олга, скъпа, коя беше тази с теб?
— А, Галя! Стара позната. Израснахме на една улица. Горкото момиче – мъжът ѝ я заряза, остана сама с болно дете. Нещо със сърцето на малкия. Постоянно е по лекари…
Информацията беше ценна. Същата вечер Валя изработи план.