Съседът ми построи ограда върху моя имот, докато бях на почивка. Запуши прозорците ми… Получи точно каквото заслужаваше.
След седмица спокойствие на морето, Катрин се прибра у дома – но я посрещна шокираща гледка. Огромна дървена ограда се извисяваше пред прозорците ѝ, заслонявайки слънцето и гледката към градината.
– „Мамо, къде са дърветата?“ – попита синът ѝ, гледайки смаяно. Гневът ѝ кипна. Оказа се, че съседът Джефри, с когото преди тръгването ѝ бяха в конфликт, самоволно е вдигнал оградата – и то върху нейния парцел, твърдейки, че „предишните собственици нямали нищо против“.
Но Катрин нямаше намерение да се остави. Вместо да започне драми или да се кара, измисли нещо по-добро.
Отмъщението: тихо, креативно… и миризливо.
През нощта Катрин сложи по оградата силна примамка за животни, чието действие не закъсня. Само за дни дворът на Джефри се напълни с котки, миещи мечки, плъхове и… ужасна смрад.
Животът на самоуверения съсед се превърна в ад. А когато зооконтролът се появи на адреса, оградата започна мистериозно да изчезва парче по парче.
Накрая Джефри се изправи пред нея с наведена глава:
– „Съжалявам, Катрин… Не трябваше да го правя така.“
– „Прощавам ти. Но не забравяй – уважението строи по-здрави стени от дървото.“
Поуката?
Понякога не е нужно да крещиш, за да бъдеш чут. Достатъчно е да действаш умно. И с миризма, която не се забравя лесно.