Катя за момент дори не знаеше какво да отговори.
Погледът ѝ се премести от зет ѝ към съпруга ѝ Максим. Мъжът седеше на дивана и преглеждаше служебни документи на таблета си, но при тези думи веднага откъсна поглед от екрана.
Повдигна вежди, а в очите му се появи онзи израз, който обикновено предшестваше сериозните контролни срещи в неговата компания.
— Повтори още веднъж точно какво сте решили и за чия сметка? — каза Максим с равен тон, оставяйки таблета настрани.
— Е, какво се ядосваш веднага, Макс? — Дима успокояващо вдигна ръце, показвайки престорена доброжелателност, зад която обаче ясно се усещаше студената му сметка.
— Мислим за мама.
Тя става на шестдесет години.
Това е важен повод.
На мама ще ѝ бъде приятно, ако цялото семейство се събере и види, че синовете ѝ са сплотени. А вие с Катя имате прекрасно, просторно тристайно жилище.
Не като нашето двустайно, където аз, Алина и двете деца буквално живеем един върху друг. При вас дори холът е огромен, а Катя готви така, че всеки ресторант може да ѝ завижда.
Това е семеен дълг — наистина ли не искате да направите мама щастлива?
Катя пое дълбоко въздух наум.
Логиката на зет ѝ, както винаги, беше безупречна в своята егоистична форма. Дима със семейството си живееше от около десет години в апартамента на майка им, почти без да плаща наем, а в същото време отдаваше под наем малкото жилище, наследено от дядо им, и грижливо прибираше доходите за себе си.
Максим пък веднага след сватбата беше наел квартира, а той и Катя години наред се бяха лишавали от всичко, за да съберат първо пари за първоначална вноска, а после да изплатят ипотеката именно за това тристайно жилище.
И сега техният дом, трудът на Катя и усилията ѝ трябваше да се превърнат в безплатен ресурс за чуждо празненство.
— Дима, тридесет души не са обикновена семейна вечеря — каза спокойно Катя, стараейки се да не показва раздразнението си.
— Това е огромно натоварване. Пазаруване, меню, няколко дни готвене, обслужване. Може би е по-добре да помислите за малък, уютен ресторант? Ние с Максим с удоволствие ще помогнем с разходите.
Тогава се обади Алина, съпругата на Дима, която до този момент мълчаливо разглеждаше ноктите си. Тя погледна Катя с леко съжаление, в което ясно се криеше пасивна агресия.
— Катюша, какъв ресторант? — въздъхна Алина, оправяйки косата си.
— На такива места всичко е чуждо, студено. Мама няма да се чувства добре там.
Тя има нужда от домашна топлина, от семейно огнище.
Освен това знаеш какво е финансовото ни положение. Дима сега сменя сферата, доходите са несигурни, децата имат частни уроци.
Всяка десетхилядна рубла за нас е много.
Мислехме, че вие, като по-заможни и стабилни роднини, ще проявите разбиране. Нали за теб не е проблем да изпечеш месо и да направиш няколко салати — ти си толкова способна и домакинска жена.
А ние ще помогнем. Е, ще подкрепим морално и ще посрещаме гостите.
Максим стана от дивана и застана до Катя, което накара Дима инстинктивно да се напрегне.
— Значи така, „активисти на вселенската загриженост“ — прекъсна го остро Максим.
— Моралната подкрепа си я запазете. Жена ми не се е записвала да обслужва банкет за тридесет души, само за да може Дима да спести пари и да изглежда като грижовен син пред семейството.
Ако искате празненството да е у нас, условията се променят.
Поръчваме храната от ресторант, а сметката я делим по равно. Няма да позволя Катя да стои в кухнята и да работи като прислужница.
Дима обидено стисна устни.
— Разбирам — каза проточено.
— Вашето удобство е по-важно от радостта на мама.
Добре, разбрахме.
Хайде, Алина.
Явно вече не сме добре дошли тук.
Когато вратата се затвори, в апартамента настъпи дълго мълчание.
Катя погледна съпруга си и усети как гневът бавно се подрежда вътре в нея.
— Благодаря ти, Макс — каза тихо.
— Вече си мислех, че ще започне старата песен за това как трябва да помагаме на по-малките.
— „Малкото дете“ вече е на четиридесет и една години — усмихна се криво Максим.
— И много добре се е научило да живее за чужда сметка.
Не се тревожи, Катя. Няма да оставя нещата така.
Два дни по-късно Катя получи съобщение от Юлия. След като го прочете, трябваше няколко пъти да осмисли написаното.
„Катюшка, здравей!
Дима пусна в семейната група номера на картата си и написа, че за юбилея на Лариса Петровна всички даваме по седем хиляди рубли.
Написал е, че вие с Максим организирате у вас премиум банкет, а парите отиват за храната и подаръка.
Вече имате ли меню?
Да взема ли рокля с открити рамене или ще е по-неформално?“
Катя усети как кръвта ѝ кипва.
Веднага се обади на Юлия.
— Юлия, здравей — постара се да запази спокойствие.
— Кажи ми, моля те, кога Дима създаде този чат и какво точно е написал там?
— Вчера вечерта — отговори изненадано Юлия.
— Написа, че мама, Лариса Петровна, иска домашно празненство и че вие великодушно предоставяте тристайния си апартамент и поемате готвенето.
И вече започнаха да събират пари.
Какво стана? Има ли нещо нередно?
— Всичко е наред, благодаря ти — спокойно отговори Катя.
Веднага изпрати съобщението на Максим.
Минута по-късно дойде отговорът:
„Ще бъда след половин час. Не пишем нищо на никого. Ще го решим.“ Катя разбра колко сериозна е ситуацията.
Дима беше планирал двойна игра: да събере пари от семейството, да прехвърли цялата работа върху Катя и Максим, а останалото да задържи за себе си.
В седем вечерта се чу звънецът.
На вратата стояха Дима и Алина.
— Здравейте, семейство! — каза Дима с преувеличена веселост.
Но разговорът им тъкмо беше стигнал до точката без връщане…