— Ти си длъжна да помагаш на майка си! Тя има малка пенсия! — извика ядосано Артьом насред семейната вечеря, удряйки толкова силно с ръка по масата, че чиниите издрънчаха.
Елена бавно остави вилицата си и първо погледна майка си, после брат си. Тамара Павловна нервно мачкаше салфетката в ръцете си, избягвайки погледа ѝ.
Съпругата на Артьом замръзна с чашата в ръка.
— Наистина ли? — каза спокойно Елена, облягайки се назад на стола.
— Тогава нека изчислим колко пари мама е вложила в теб през последните петнадесет години.
Интересно ми е каква сума ще се получи. На масата веднага настъпи тишина. Артьом се изчерви, а майка им сведе още повече поглед към чинията си.
Никой още не знаеше, че тази обикновена неделна вечеря щеше да се превърне в огромен семеен скандал, който завинаги щеше да промени отношенията им.
Елена не винаги беше толкова твърда.
Преди пет години щеше да замълчи, да преглътне обидата, както беше правила през целия си живот.
Тя беше на четиридесет години и работеше като главен счетоводител в голяма строителна компания.
Живееше сама в собствения си двустаен апартамент, купен с кредит, който изплащаше без ничия помощ.
Спокойна и отговорна, тя беше свикнала да разчита само на себе си. По-малкият ѝ брат Артьом винаги беше различен.
Любимецът на семейството.
Майка им, Тамара Павловна, от малък го смяташе за специален, талантлив и заслужаващ най-доброто.
— Нашият Артьом е способен — казваше тя.
— Той ще стане голям човек!
След училище родителите платиха обучението му в частен университет.
По това време Елена учеше педагогика със стипендия и даваше частни уроци.
— За теб плаща държавата — казваше майка ѝ.
— А на Тьома трябва да помогнем.
За 20-ия му рожден ден му купиха автомобил — употребяван, но скъп. На Елена подариха сервиз за чай. Когато Артьом отвори автомивка, родителите вложиха почти всичките спестявания на баща им.
Бизнесът затвори след година и половина.
— Просто има временни трудности — казваше Тамара Павловна.
След това му помогнаха да отвори магазин за авточасти. Той също затвори след осем месеца.
После онлайн магазин.
И той не просъществува дори година.
На Елена винаги казваха:
— Ти си силна, ще се справиш сама.
— Ти си силната в семейството.
Когато тя събираше пари за кредита си, никой не ѝ помогна.
Когато правеше ремонт, взе още един заем.
Когато баща ѝ се разболя, Елена плащаше за лекари и лекарства.
Баща ѝ почина преди четири години. След смъртта му майка ѝ остана сама и започна все по-често да се оплаква от липса на пари.
Първоначално Елена помагаше без да се замисля.
Но постепенно молбите станаха изисквания.
А парите, които даваше, никога не се връщаха.
В същото време Артьом живееше все по-добре.
Тогава Елена започна да вижда истината.
Малко преди 70-ия рожден ден на майка си тя намери стари документи и започна да смята. Резултатът я потресе:
Над пет милиона рубли бяха дадени на сина.
На семейното празненство за рождения ден, докато всички ръкопляскаха и хвалеха Артьом, той каза високо:
— Сестра ми е длъжна да помага на майка!
Тогава Елена спокойно стана и постави документите на масата.
— Нека говорим с факти.
И започна да изброява всички суми.
Настъпи тежко мълчание.
Артьом се опита да се оправдава.
Но всички вече го гледаха по различен начин. Няколко дни по-късно майка им отново поиска пари.
За първи път Елена каза:
— Не.
И добави, че от този момент нататък и Артьом трябва да помага. След много разговори и спорове братът ѝ най-накрая започна да участва финансово.
Семейството вече никога не беше същото.
Но Елена за първи път в живота си почувства свобода.
И това беше достатъчно.