— След като си родила дъщеря, а не син, освободете апартамента — заяви свекървата. Съпругът седна до жена си и посочи на майка си вратата. Тамара стоеше в средата на хола, сякаш беше дошла да провери вече решен въпрос, а не на гости при собствения си син.
Кирил все още държеше заспалата си дъщеря в ръце, притисната до рамото му. Алина седеше на ръба на дивана, без да разбира дали това е шега или не.
— Тамара Петровна, нека ви направя чай — каза спокойно Алина. — Дошли сте от път, сигурно сте уморена. Хайде да поговорим спокойно.
— Нямам нужда от твоя чай — отсече свекървата.
— Дойдох по работа. — Тогава нека говорим по същество. Само по-тихо, бебето току-що заспа.
— Сега трябва да шепна в собствения си дом?
Кирил внимателно отнесе бебето в спалнята и се върна. Седна до жена си и покри ръката ѝ с неговата. Алина усещаше лекото му треперене, но гласът му остана спокоен.
— Мамо, за какво говориш? Какъв апартамент и какво значи „освободете го“?
— За този, в който сте се настанили — Тамара посочи стаята. — Аз дадох пари, помогнах за първоначалната вноска. Помниш ли кой ви подаде ръка тогава?
— Помня. И ти върнахме всичко до последната стотинка. Имам разписки и банкови преводи.
— Разписки… — изсумтя тя. — Хартия. А кой ще ми върне нервите?
— Тамара Петровна, благодарим ви много — намеси се Алина. — Наистина ни помогнахте в труден момент. Нека не се караме.
— „Труден“ е това, че си родила дъщеря, а не наследник — каза спокойно свекървата. — Аз чаках внук. Алина погледна объркано съпруга си, опитвайки се да повярва, че това е просто изблик на гняв.
— Дори не сте я погледнали — прошепна тя. — Това е внучката ви.
— Нямам нужда от внучки. Казах на Кирил да си намери нормално момиче, от сериозно семейство. А той доведе теб.
— „Тя“ се казва Алина — каза твърдо Кирил. — И ако не ти харесва, можеш да си тръгнеш.
— Какво? Вдигаш глас на майка си?
— Не вдигам глас. Казвам ти да спреш.
— Аз няма да спра. Това момиче си тръгва, а теб ще те приберем у дома. Ще ти намерим жена, която да ражда синове.
— Мамо — каза Алина, ставайки — хайде да поговорим утре.
— Ти още живееш в приказки.
— Това е нашият дом.
— Това е фантазия, която аз съм финансирала.
Кирил застана между тях.
— Апартаментът е на мое и на Алина име. Парите са върнати. Всичко е документирано.
— Неблагодарен…
— Не съм свършил — прекъсна я той. — Ника е моя дъщеря. Алина е моя жена. И никой повече няма да нарича жена ми „тази“ в моя дом.
— Избираш чужда жена пред майка си?
— Избирам семейството си. Моля те да си тръгнеш.
Вратата е там. Тамара замълча няколко секунди, после се усмихна студено.
— Ще дойдеш при мен сам, когато останеш без нищо.
— Ще видим.
Вратата се затръшна. Алина се отпусна на дивана, а Кирил я прегърна.
— Съжалявам… че трябваше да чуеш това.
Два дни по-късно Алина се срещна с приятелката си Вероника.
— Наистина ли го е казала? — попита тя. — „Родила си дъщеря, освободи апартамента“?
— Да.
— И Кирил?
— Показа ѝ вратата пред мен.
— Тогава заслужава паметник — каза Вероника.
По-късно Кирил говореше с брат си Глеб.
— Тя разказва на всички, че сме я изгонили.
— Да, точно „изгонили“ — в собствения ѝ апартамент — изсмя се той.
— Няма да се помирим без извинение.
— Ти решаваш ли?
— Да. Искам среща с всички. Един път. Всичко да е ясно. Срещата се проведе във вилата на Глеб. Всички дойдоха. Тамара влезе последна.
— Най-накрая сте се осъзнали — каза тя.
Кирил говори спокойно пред всички:
— Апартаментът е наш. Парите са върнати. Има доказателства.
После добави:
— Но истинският проблем не е апартаментът. Проблемът е, че дъщеря ми беше наречена грешка, а жена ми — „дефектна“.
— Аз не съм казвала това! — избухна Тамара.
— Каза го — отвърна спокойно Кирил. — Всички го чуха.
— Аз исках син!
— Желанието е едно. Унижението — друго.
Тишина.
— Ти не искаш внук. Искаш контрол — каза Кирил.
Тамара скочи:
— Всички сте срещу мен!
— Не. Срещу поведението ти сме.
— Ще съжалявате!
— Не.
Тя си тръгна, затръшвайки вратата. По-късно в колата Алина попита:
— Не те ли беше страх?
— Страх ме беше да не мислиш, че съм избрал между теб и майка ми.
Но не това направих. Избрах спокойствието на детето ни.
След месец Глеб донесе новина:
— Майка ни попита за Ника.
Кирил замълча.
— И после затвори.
— Значи още я интересува — каза той.
— Ще я простиш ли?
— Ако се извини на Алина. Искрено.
По-късно Кирил изпрати съобщение на майка си: „Вратата не е затворена. Но в нея няма място за унижение. Ако искаш да видиш внучката си — ела с уважение.“
Натисна „изпрати“.
— Сега е нейният избор — каза той.
Алина го погледна и се усмихна леко.
— Сега наистина е спокойно.