Марина остави банковите си извлечения на кухненската маса и усети как най-накрая раменете ѝ се отпускат. Три цели сезона без почивка, без нови рокли, без кафе навън — и сега ключовете лежаха до чашата, още топли от дланта ѝ.
Андрей влезе след нея, остави торбата с покупки върху шкафа и погледна жена си с онзи особен поглед, който някога тя наричаше „познат“, а сега вече виждаше като „внимателен“.
Галина Николаевна шумолеше с торбите в коридора и тихо си мърмореше нещо.
— Марина, трябва да обсъдим един важен въпрос — каза Андрей, седна срещу нея и спокойно събра ръцете си.
— Казвай.
Днес съм в добро настроение, така че казвай каквото имаш.
— Подадох молба за развод.
Вече уредих всичко.
Затова нека се държим като възрастни хора, без драми и истерии. Марина бавно отпи от чая си, без да оставя чашата. Вътре в нея още живееше радостта от сутрешното посещение в службата по гражданско състояние, и тази чужда фраза падна върху нея като тежък камък върху тънко стъкло.
— Добре.
Значи се развеждаме — отвърна спокойно.
— Но защо точно днес?
Да не би да си чакал специална дата?
— Чаках да се успокоят нещата.
За да ги решим нормално.
— Тоест това не е решение от вчера?
— Какво значение има, Марина?
Реших го и това е.
Свекървата влезе в кухнята с папка, която Марина никога преди не беше виждала. Папката беше подредена внимателно, с загладени ъгли — личеше, че е подготвяна отдавна. Галина Николаевна я сложи до банковите извлечения на Марина, сякаш им придаваше еднаква стойност.
Андрей избягваше погледа ѝ.
— Маринушка, нека го решим по човешки — започна свекървата с тих, престорено мил глас.
— Ето тук има споразумение.
Разделяме апартамента наполовина, според закона.
Защо да се влачим по съдилища и скандали?
— Споразумение ли?
Кога е направено?
— Вчера го изготвихме.
Помогна ни един познат.
— Вчера.
Значи докато аз подписвах документи, вие сте подготвяли делбата? Напрежението бавно се покачваше, а стаята се изпълваше с тишина, която режеше като стъкло.
Марина не извика.
Просто гледаше.
И тогава започна истинската битка — не с викове, а с решения, взети вече някъде без нея.
— Подадох молба за развод — повтори Андрей по-студено.
— Добре — отвърна Марина.
И за първи път през този ден не се уплаши.