След развода бившият ми съпруг и новата му партньорка се появиха във вилата ми.
— Напълно разбираме колко трудно е за една самотна жена да поддържа толкова голяма двуетажна къща.
Затова предлагаме напълно справедливо решение: ти оставаш в градския апартамент, а Саша получава вилата.
Саша се изнесе почти за една нощ, малко преди новогодишните празници, точно когато дъщеря им Рита беше навършила осемнадесет години.
Не направи сцена, не повиши тон и не тръшна вратата. Напротив — гласът му беше уморен и снизходително спокоен, като на човек, който най-накрая е свалил от плещите си товар, носен с години.
— Алина, и двамата знаем, че бракът ни приключи отдавна — каза той, застанал в средата на хола с изражение на достойнство.
— Останах с теб единствено заради Рита. Детето имаше нужда от баща и от пълно семейство. Пожертвах най-добрите си години, за да поддържам всичко това.
Но сега родителският ми дълг е изпълнен. Рита е възрастна. Имам право на собствено щастие и свобода.
Надявам се да разбереш и да не правиш сцени. Освен миналото, няма какво да делим, а него е по-добре да оставим зад гърба си.
Алина не отговори веднага. Просто гледаше мъжа, с когото беше прекарала повече от двадесет години, и се опитваше да открие поне капка искреност в думите му.

Саша искрено вярваше в собственото си саможертвено геройство. В неговата версия на действителността той беше благородният рицар, който е търпял скучното ежедневие и охладнялата връзка заради детето.
Фактът, че именно Алина поддържаше семейството живо — с работа, търпение и способността да си затваря очите за много неща — удобно беше изчезнал от спомените му.
За него беше по-лесно да се вижда като мъченик.
Въпреки това така и не подаде молба за развод. Винаги се намираше някакво оправдание: работа, празници или просто липса на желание да се занимава с „бюрократични неудобства“.
Изминаха шест месеца.
Лятото беше изпълнено със събития, но Алина предпочиташе да прекарва времето си във вилата край реката. Това място винаги беше специално за нея. Там намираше спокойствие и успяваше да подреди мислите си.
Саша се появи неочаквано на прага.
И не беше сам. До него стоеше млада жена с остър и пресметлив поглед.
София.
Алина знаеше само, че това е новата партньорка на Саша — с петнадесет години по-млада, амбициозна и изключително прагматична.
София се държеше така, сякаш не влиза в чужд дом, а в офис на компания, която спешно се нуждае от „оптимизация“.

