За всички гости те изглеждаха като перфектна двойка: закръглено момиче от обикновено семейство и наследник на богати родители. Но никой дори не подозираше, че преди половин година младоженецът се беше хванал на бас с приятелите си — че ще накара „обикновено“ момиче да се влюби в него и ще я изостави направо пред олтара.
Всичко започнало от скука. Разглезеният наследник решил да докаже, че може да спечели всяко момиче. Смели се, избирали име и се спрели на Анна — отличничка, горда, от скромно семейство. Майка ѝ учителка, баща ѝ строител.
— Не можеш да спечелиш Анна — подигравали го. — Тя е твърде умна за такива като теб. Басът бил жесток: за шест месеца да я направи своя приятелка, а после да я унизи публично, като я изостави пред олтара.
Алекс започнал красиво — цветя, срещи, разговори до късно. Знаел как да говори и как да гледа така, че до него да се чувстваш в безопасност. Анна му повярвала. Видяла в него човек, а не фамилия и банкова сметка.
В деня на сватбата обаче той сякаш свалил маската. Усмивката му станала студена, шепнел си с приятелите. Когато свещеникът го попитал дали приема Анна за своя съпруга, той направил пауза, огледал се и високо казал:
— Не. Погледнете мен и нея. Това беше просто игра. Поздравете ме — спечелих баса.
В залата преминал шепот. Някои се засмели, други онемели. Той очаквал сълзи, истерия, бягство.
Но не очаквал реакцията на Анна.
Тя бавно се обърнала към него. По лицето ѝ нямало сълзи.
— Мислиш ли, че повярвах на любовта ти? Не. Такива хора не се променят. Знаех какво си намислил. Затова и аз се подготвих.
Настъпила тишина.
— Помниш ли документите, които подписа миналата седмица? Казах ти, че са за гражданския брак. Всъщност с тях ми продаде къщата и колата си за един долар.
Алекс пребледнял. Приятелите му се спогледали. Баща му скочил от мястото си.
Анна извадила от букета си банкнота и я хвърлила в гърдите му.
— Ето ти долара.
След това разкопчала булчинската си рокля, свалила я и останала в строг бял костюм.
— Така играят възрастните. Ти мислеше, че парите са всичко и че ще ме унизиш. В крайна сметка унизи себе си. Надявам се родителите ти да се гордеят.
Никой вече не се смеел.
Анна се обърнала и напуснала залата, без да погледне назад. Зад нея останали шепотът на гостите, пребледнелият младоженец и една „игра“, която му струвала твърде скъпо.