Лариса се подготвяше за рождения си ден в продължение на седмици. Тъй като бе поканила петнадесет души роднини, тя бе организирала с голямо старание богата празнична трапеза.
Подреди масата с най-красивия си порцеλαнов сервиз, сложи пресни цветя в центъра и прекара цял ден в кухнята, за да стане всяко ястие перфектно. Приготви различни ястия с месо, много салати, домашни сладкиши и една впечатляваща торта за рожден ден.
В къщата се разнасяха прекрасни аромати и всичко показваше, че ще започне едно топло семейно тържество. Спокойствието обаче се изпари веднага щом пристигнаха първите гости. Сестрата на съпруга ѝ, Жана, и най-възрастната роднина в семейството, Нина Константиновна, влязоха в къщата, носейки огромна карирана чанта. От нея започнаха да вадят пластмасови кутии за съхранение на храна с най-различни размери.
Малки, големи, дълбоки и плитки кутии бяха подредени в края на празничната маса, сякаш вече знаеха, че скоро всички ще бъдат напълнени.
Жана започна да дава указания с пълна самоувереност. Тя обясняваше точно в коя кутия ще се сложи месото, в коя салатата с морски дарове, в коя сладкишите, и дори беше предвидила отделно място за тортата. Говореше така, сякаш не беше гостенка, а домакинята на празника.
Лариса наблюдаваше сцена за няколко секунди в пълно мълчание. След това се усмихна, приближи се до масата, събра едно по едно всички пластмасови кутии, върна ги обратно в чантата и каза спокойно: — За храната, която ще остане, винаги решава домакинята. Гостите не разпределят празничната трапеза още преди да е започнала вечерята.
Двете жени видимо се ядосаха, но не смееха да спорят. Вечерта започна приятно. Гостите разговаряха, свиреше музика и всички хвалеха ястията на Лариса. Едно нещо обаче направи впечатление: петима поканени роднини така и не се появиха. Жана подхвърли безразлично, че сигурно е изникнало нещо в последния момент и не са могли да дойдат. Лариса го намери за странно, но не му обърна особено внимание.
Малко по-късно обаче звънецът звънна. На вратата стоеше Света, братовчедката на Павел. Тя държеше прекрасен букет хризантеми и носеше медицинска маска. Погледна Лариса смутено, след което бавно сваля маската. — Но… ти напълно добре ли си? — попита я тя изненадано. В хола настана пълна тишина.
Света обясни, че няколко дни по-рано Жана ѝ се е обадила по телефона и ѝ казала, че Лариса е хванала тежка заразна болест, заради което партито за рождения ден било отменено
. Така тя ѝ бе предала петте хиляди рубли, които се падаха за общия подарък, а Жана ѝ беше обещала, че по-късно ще ѝ занесе парче торта и малко храна. Тогава Павел започна да подозира, че нещо не е наред. Той започна да звъни на един по един на липсващите роднини.
Разговорите разкриха една шокираща истина. На единия Жана бе казала, че Лариса е болна. На друг – че се е счупила тръба и тържеството е отменено. На трети – че вечерята е преместена за друга дата. На четвърти – че ще бъде само в много тесен семеен кръг. Историите бяха различни, но едно нещо беше общо за всички. Всички бяха превели петте хиляди рубли за общия подарък.
Павел бързо направи сметката. Осем роднини бяха изпратили общо четиридесет хиляди рубли. Точно толкова, колкото струваше един скъп домакински уред. И тогава всичко си дойде на мястото. Трябвало е да липсват петима гости, за да остане много храна.
Пластмасовите кутии бяха донесени точно за да я приберат лесно със себе си. А събраните пари за общия подарък никога не са били предназначени за Лариса.
Павел се обърна спокойно към сестра си и я попита: — А къде е общият подарък? Жана отговори смутено, че доставка се е забавила.

В същия този момент звънецът на вратата звънна отново. Един куриер се появи на прага, носейки огромна кутия. Усмихвайки се, той обяви: — Поръчка за Жана Викторовна. Прахосмукачка робот. Плащане при доставка: тридесет и девет хиляди деветстотин и деветдесет рубли.
В стаята настана пълна тишина. Сумата съвпадаше почти до последната рубла с парите, събрани от роднините.
Жана поспеши да заяви, че това не е подарък, а лична нейна поръчка, която ще си вземе вкъщи. Но вече никой не ѝ вярваше.
Всички разбраха, че тя е възнамерявала да си купи робот-прахосмукачка с парите от общия подарък, докато на Лариса щеше да купи по-късно някакъв много евтин подарък, за да не усети никой измамата. Но когато куриерът поиска плащането, Жана бе принудена да откаже получаването. Прахосмукачката си тръгна така, както беше дошла.
Тогава Павел каза ясно на сестра си, че трябва незабавно да върне парите на всеки един роднина, които е получила. Жана нямаше друг избор.
Тя върна обратно всички парични преводи един по един, докато Павел потвърждаваше всяка транзакция. След тази изключително неловка сцена, Жана и Нина Константиновна набързо събраха багажа си.
Лариса обаче не позволи на събитията да ѝ развалят празника. По-късно тя сама раздаде останалата храна на хора, които наистина биха я оценили: на възрастната си съсетка и на една приятелка, която бе болна и искрено тъгуваше, че не можа да присъства на вечерята.
Когато накрая изпрати двете роднини до изхода, тя им връчи голямата карирана чанта. Отвътре се чуваше само как празните пластмасови кутии се блъскат една в друга. Нина погледна вътре разочарована и каза тихо: — Можеше поне едно парче торта да сложиш.
Лариса ѝ се усмихна спокойно. Със същата онази хладнокръвност, която беше показала през цялата вечер. — Казахте, че подаръкът ще го дадете по-късно. Тогава ще си вземете и пакета с храната.

